-
1 въвеждам
гл 1. faire entrer, introduire; entraîner, induire; въвеждам в заблуждение induire en erreur; 2. initier, introduire, faire adopter par l'usage, mettre en ordre (en usage); lancer; въвеждам мода, израз lancer une mode, une expression; въвеждам някого във владение на нещо mettre (faire entrer) qn en possession de qch. -
2 изхабен
прил usé, e, usagé, e, hors d'usage; прен (за човек) usé, e, perdu, e; нар avachi, e. -
3 обичай
м 1. coutume f, usage m, tradition f; народни обичаи coutumes populaires; вървя против обичая aller contre l'usage établi; 2. само ед. ч. habitude f, coutume f; имам обичай да avoir la coutume (l'habitude) de; нрави и обичаи us et coutumes. -
4 обичайно
нрч в съчет обичайно е il est dans l'usage, il est en usage. -
5 обращение2
(обръщение) ср фин circulation f; банкнотно обращение2 circulation monétaire (fiduciaire); обращение2 на капитал circulation des capitaux; пускам в обращение2 mette en circulation; стоково обращение2 roulement des marchandises; влизам в обращение2 entrer en usage; излизам от обращение2 sortir d'usage. -
6 остарял
прил 1. vieilli, e; vieux (vieil), vieille; преждевременно остарял vieilli avant l'âge; 2. vieilli, e, démodé, e, suranné, e, périmé, e, désuet, ète, sorti, e d'usage; остаряла дума mot vieilli (périmé, sorti d'usage, désuet; езикозн obsolète); остаряло учение théorie surannée (périmée, vieille, démodée); остаряла (немодерна) дреха vêtement démodé; остарял обичай coutume désuète (surannée). -
7 ползване
ср usage m; за ползване от а l'usage de. -
8 употреба
ж emploi m, usage m; начин на употреба mode d'emploi; изхвърлен от употреба hors d'usage. -
9 употребление
ср emploi m, usage m; продукти за масово употребление produits d'un usage courant. -
10 вещ
прил expérimenté, e; compétent, e; expert, e; exercé, e; consommé, e; qui a de l'expérience, habile, adroit, e; du métier; averti, e; вещ (опитен) наблюдател observateur averti; вещ водач conducteur exercé, expérimenté; вещо (опитно) око њil exercé а; вещ съм avoir l'expérience de, avoir l'usage de; être rompu а qch; разг s'y connaître (а qch); вещ в сделките rompu aux affaires; вещо лице юр expert m, spécialiste m вещо лице по почерците expert en écriture; по думите на вещото лице au dire de l'expert; вещи лица les experts, les gens du métier, les techniciens; с веща ръка d'une main exercée, d'une main preste; вещ в работата си être (passer) maître en son métier (en cela, en qch), connaître son métier (en qch). -
11 вънкашен,
външен прил 1. de dehors, extérieur, e; вънкашен, вид air (aspect) extérieur; външна врата porte de dehors, porte extérieure; външна украса ornement extérieur; външна страна на въпроса côté extérieur de la question (du problème); външна политика politique extérieure; външна търговия commerce exrtérieur; Министерство на външните работи Ministère des affaires étrangères; Министерство на външната търговия Ministère du commerce extérieur; външно лекарство remède (médicament) а usage externe; 2. (чужд) étranger, ère а спазвам външно приличие sauver les apparenes. -
12 вътрешен
прил 1. intérieur, e, interne, intime, intrinsèque, intestinal, e, aux; вътрешен джоб на дреха poche intérieure d'un vêtement; вътрешно убеждение conviction intime; жлези с вътрешна секреция glandes endocrines а sécrétion interne; вътрешно кръвоизлияние (вътрешен кръвоизлив) hémorragie interne; вътрешни противоречия contradictions internes; 2. (близк) разг qui est de la maison; 3. (за разпоредби и др.) intérieur, e; правилник за вътрешния ред на Народното събрание Règlement (prescriptions relatives а l'ordre) au (du) régime intérieur de l'Assemblée nationale; вътрешен заем emprunt intérieur; вътрешен пазар marché intérieur; вътрешна търговия commerce intérieur; вътрешни болести maladies internes; вътрешни органи les organes; вътрешно лекарство médicament а usage interne, médicament administré intérieurement; Министерство на вътрешните работи Ministère de l'intérieur; вътрешна стойност на нещо, на монета valeur intrinsèque d'une chose, d'une monnaie; вътрешен мускул, вътрешен дефект muscle intrinsèque, vice intrinsèque; вътрешни (социални) деления divisions (sociales) internes. -
13 изкарвам1
гл 1. faire sortir, retirer; 2. faire aller, envoyer; 3. mener, emmener; 4. se procurer, obtenir; изкарвам1 документ se procurer un document; 5. faire, tirer; 6. прен a) gagner; изкарвам1 си прехраната gagner sa vie; б) prétendre que, traiter de; а изкарвам1 душата на някого ennuyer, agacer, tourmenter, torturer qn; изкарвам1 някого от търпение faire sortir qn de ses gonds, faire perdre patience а qn, porter а bout la patience de qn; изкарвам1 парите (на нещо) разг rentrer dans ses fonds; récupérer son argent; изкарвам1 нещо на добър край mener qch а bonne fin; изкарвам1 някому из носа (нещо) faire payer cher un service rendu; изкарвам1 някому кирливите ризи divulguer (exposer) les malhonnêtetés de qn; изкарвам1 ума на някого effrayer (faire peur а) qn; изкарвам1 си яда от някого déverser sa colère (se décharger) sur un innocent, s'en prendre а qn; изкарвам1 някого крив prendre qn en défaut (en faute); изкаран от строя hors d'usage. -
14 излизам
гл 1. sortir (de), quitter, aller, se rendre; 2. s'échapper, s'exhaler, émaner, sortir; 3. aboutir, arriver а, sortir (sur); 4. apparaître; 5. (за издание, публикация) paraître, sortir, être tiré (а); 6. прен a) sortir, provenir; б) obtenir; в) devenir; г) s'avérer, se trouver, il se trouve (il arrive) que; д) il ressort; е) avancer qch; излизам с доказателства avancer des preuves; ж) remporter; излизам победител remporter la victoire; излизам първенец remporter le premier prix (être le premier); з) partir de, se baser sur; излизам от създаденото положение se baser sur l'état actuel des choses; и) coûter, revenir а; к) être, passer; а душата ми излиза n'en pouvoir plus, être sur les dents; излезе ми от ума cela m'est sorti de l'esprit (de la mémoire), cela m'a échappé; излезе му лоша дума (име) on dit (du mal) de lui, on lut a fait un mauvais renom; излизам в отпуск prendre son congé (ses vacances); излизам на глава някому tenir tête а qn; излизам от рамките (от мярката) perdre toute mesure; излизам вън от себе си (от кожата си) sortir de ses gonds; излиза ми из (през) носа payer cher qch; излиза ми късметът (за женитба) trouver а se marier, trouver finalement un bon parti; излиза на добър край prendre une bonne tournure; излизам начело a) se mettre а la tête de; б) s'élever par ses capacités au-dessus des autres; излизам от строя quitter la partie; солено ще ти излезе il t'en cuira; къде ще му излезе краят on n'en voit pas venir la fin; на среща му (и) не можеш да излезеш il est impossible de lui faire entendre raison; не излиза дума из устата му a) il ne souffle mot (il ne desserre pas les dents); б) on ne peut rien lui arracher, c'est une tombe; парите излизат le compte y est; сметката му излезе крива avoir mal fait ses comptes; задачата ми излиза résoudre le problème; излиза на бял свят (наяве) apparaître au grand jour; от едното ухо влиза, от другото излиза entrer par une oreille, sortir par l'autre; излизам от затруднение sortir d'un mauvais pas, se tirer d'embarras; излизам от мода passer de mode; излизам от употреба ne plus servir а rien, être hors d'usage; каквото (както) излезе advienne que pourra. -
15 изтъркан
прил 1. usé, e, usagé, e, élimé, e, râpé, e; 2. прен banal, e, als, routinier, ère, fade; vieilli, e; изтъркани изрази phrases banales, poncifs mpl, lieux communs, topique m; cliché m, vieux cliché, cliché usé; изтъркана мелодия (vieille) rengaine f, vieux refrain. -
16 навик
м habitude f, coutume f, usage m; лош навик mauvaise habitude; имам навик j'ai l'habitude de, j'ai coutume de. -
17 назначение
ср 1. nomination f; имам си вече назначението на ръка j'ai déjà ma nomination en main; назначението ми още не е излязво ma nomination n'a pas encore été signée; 2. воен (работа, задача) affectation f; 3. остар (предназначение) destination f, usage m. -
18 насилие
ср violence f; contrainte f; употребявам (служа си) с насилие user de violence; прибягвам до насилие recourir а la violence (faire usage de la force); извършвам насилие faire violence (violenter); чрез насилие par contrainte, par force. -
19 неупотребителен
прил inusité, e; inemployé, e; hors d'usage; езикозн obsolète; неупотребителни думи mots obsolètes. -
20 отживял
прил vieilli, e, suranné, e, périmé, e, sorti, e, d'usage; désuet, ète, tombé, e en désuétude; езикозн obsolète; разг vieillot, otte; отживяла мода mode vieille (surannée); отживял обичай coutume désuète (surannée, périmé, tombée en désuétude).
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Usage — Us age, n. [F. usage, LL. usaticum. See {Use}.] [1913 Webster] 1. The act of using; mode of using or treating; treatment; conduct with respect to a person or a thing; as, good usage; ill usage; hard usage. [1913 Webster] My brother Is prisoner to … The Collaborative International Dictionary of English
USAGE — s. m. Coutume, pratique reçue. Long, constant, ancien, perpétuel usage. C était l usage du pays, du temps. Cela est reçu par l usage. C est l usage. L usage le veut ainsi. C est son usage d agir ainsi. Cela est conforme, est contraire à l usage.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
USAGE — n. m. Coutume, pratique reçue. Long, constant, ancien, perpétuel usage. C’était l’usage du pays, du temps. Cela est reçu par l’usage. C’est l’usage. L’usage le veut ainsi. Cela est conforme, est contraire à l’usage. Suivre l’usage. Braver l’usage … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
USAGÉ, ÉE — adj. des deux genres Qui a beaucoup servi et qui porte les marques de l’usage qu’on en a fait. Des sacs neufs et des sacs usagés. Un vêtement, un livre usagé. Fig., Une expression, une métaphore usagée. Il est familier … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
usage — noun Etymology: Middle English, from Anglo French, from us use Date: 14th century 1. a. firmly established and generally accepted practice or procedure b. a uniform certain reasonable lawful practice existing in a particular locality or… … New Collegiate Dictionary
Usage-centered design — is an approach to user interface design based on a focus on user intentions and usage patterns. It analyzes users in terms of the roles they play in relation to systems and employs abstract (essential) use cases [See Constantine (1995) and… … Wikipedia
Usage based insurance — Usage based insurance, also known as pay as you drive (or PAYD) is a type of automobile insurance whereby the costs of motor insurance are dependent upon vehicle usage, particularly distance traveled. Economic and environmental impactIn economic… … Wikipedia
Usage analysis — is any technique for understanding the usage statistics of something, for example the web statistics of a website … Wikipedia
Usage share — can refer to the relative market adoption of:*Desktop operating systems *Instant messaging clients *Web browsersee also*Market share … Wikipedia
Usage share of web browsers — [ [http://marketshare.hitslink.com/report.aspx?qprid=0 qptimeframe=Q qpsp=38 Market share for browsers, operating systems and search engines ] ] legend|#00ffff|Other (0.26%)] Usage share, in web browser statistics is the percentage of visitors to … Wikipedia
Usage message — In computer programming, the usage message is typically hardcoded into the source code of a given program. The use message specifies the parameters to the application. In perl, see [http://search.cpan.org/ marekr/Pod Parser 1.35/lib/Pod/Usage.pm… … Wikipedia
